Защита на овощни градини чрез дъждуванe

Дъждуването с разпръсквачи над короните за защита от слани на овошки е установена практика в Европа и развитите страни.  При преминаване от едно агрегатно състояние в друго водата отделя температура, която се оказва жизнено важна за цветовете на дърветата и последващата реколта. Дъждуването при температури, близки до нула градуса и малко под тази температура, облива растенията с вода. Охлаждайки се, водата отдава 1кCal/l вода. При преминаване от течно в твърдо състояние водата отдава топлина 80kCal/l.Този процес не може да затопли овошките или околната среда, но спира застудяването и предотвратява измръзването на цветовете и загубата на реколта. Най-често се дъждува срещу слана при ранни сортове на ябълки, круши, череши и други, но не са изключение и случаите на късни слани, затова пролетно време системата трябва да бъде винаги в готовност.

Основният проблем при този вариант на защита на овощните градини е необходимостта да се облива цялата площ едновременно, което изисква огромни количества вода в резерв, масивни и скъпи системи за транспортиране на водата, достатъчно енергия за осигуряване на работното налягане и качествени надеждни разпръсквачи за дъждуване. Системите за дъждуване срещу слана са енергоемки, водоемки и изискват сериозни начални инвестиции.

Много важен момент в експлоатацията на системата против измръзване е определянето на точния момент на стартиране. Целта е да се избегне преразход на вода и електроенергия или гориво за помпените агрегати, но в същото време да се защитят своевременно цветовете и бъдещата реколта. Мокрите термометри са прецизни устройства за избор на правилното време за стартиране на системата за дъждуване. Разбира се, предлагат се и автоматизирани системи за контрол и стартиране на разпръсквачите за дъждуване против слана.
Добре изградената система за дъждуване, съчетана с правилна експлоатационна схема, може да доведе до спасяване на 80 до 100 процента от реколтата. В същото време ранните и късни пролетни слани може да унищожат напълно годишната реколта от ябълки, круши, череши, кайсии и други плодове. Фермерите с опит в експлоатацията на системи за дъждуване против слана препоръчват максимална разлика между старта на първия и последния разпръсквач от система 5 минути. Това изисква прецизно проектиране и изграждане на съоръжението от опитни специалисти. Добре е да се осигури необходимото количество вода за обезпечаване на минимум 3 студени вечери (3 поливки) с продължителност от 10 часа. Средният обем на поливка варира в границите 30-40 м³/ч/хектар.

Дъждуването над короните на дърветата против слана може да се прилага успешно при интензивни насаждения и при екстензивни овощни градини с големи широки корони на дърветата.
Системите за дъждуване срещу измръзване и слана могат да се използват през следващите етапи от вегетацията на растенията за поливане, въздушна влажност и дори за подобряване на окраската при ябълките.

Освен традиционното надкоронно дъждуване, напоследък се практикуват и варианти на подкоронно дъждуване, което не може да бъде достатъчно ефективно, ако се прилага самостоятелно в борбата със сланата. В комбинация със защитни покрития над дърветата от различни технически мрежи и специализиран полиетилен, подкоронното дъждуване може да опази реколтата на 100 процента . Подкоронното дъждуване в съчетание с конструкция за защита от градушка или дъжд е удачно да се ползва за интензивни овощни градини или като самостоятелно решение при дървета с големи и високи корони като орехи и бадеми.