Tag Archive : защита от слана

Сигнална лампа при слани SmartLite

Сигналната лампа за слани Smart Lite  е иновативен продукт, произведен в Нова Зеландия. Сигналната лампа подава кодирани в цвят, лесни за разбиране аларми на фермерите. Лампата е видима от голямо разстояние. При наличие на слана фермерите предприемат различни действия с цел да се преборят със сланата и да опазят реколтата си. Лампата им дава възможност да се концентрират върху защитата на овощните градини, като междувременно могат да следят за ефекта на предприетите мерки и да ги коригират в движение, стига да имат необходимия арсенал от техники.

Хорти-смарт Солюшънс предлага богат набор от средства за защита от слана – дъждуване над короните на дърветата и подкоронно, печки на твърдо гориво, перки против слана и други. Много важен момент е и системния мониторинг на климатичните данни. 

Климатичните станции се нуждаят от технологично време за обновяване на информацията, докато при лампата веднага четете температурата по цветовете:

При температура над 1°C виждате мигащ зелен сигнал.

Постоянно зелено означава, че температурата е между 0°C и 1°C.

Бяло – между -1°C и 0°C

Червено – между -2°C и -1°C

Мигащо червено – под -2°C.

Таблица с критични ниски температури за овошките

Повреди по овощните дървета причиняват ниските температури, които настъпват в края на зимата и началото на пролетта, когато овощните растения са излезли от състояние на дълбок покой. Видовете и сортовете проявяват различна степен на устойчивост.

Семковите овощни видове ябълки, круши, дюли се развиват по-бавно и съответно рискът от щети от измръзване е по-малък. Костилковите овощни видове се развиват по-бързо и при тях е почти задължително да се вземат мерки за защита от осланяване и измръзване, за да се запази реколтата.

Устойчивостта на ниски температури варира в зависимост от вида на овошките, както и местоположението на овощните градини, сортовете и възрастта на дърветата. Пъпките, които се развиват бавно, са по-устойчиви при много по-ниски температури. За да посочат този диапазон и степента на увреждане спрямо фенофазата на развитие на овошките, са събрани данни за температурните стойности в Центъра за изследване на земеделието към Вашингтонския държавен университет. Той показва средните температури, които нанасят щети необходими за унищожаване на 10% и 90% от пъпките на ябълки, круши, кайсии, праскови, некратини, вишни, череши и сливи.

Критични температури за овошките и методи за защита от измръзване

В последните години овощарите и лозарите често се оплакват от загуба на продукция в следствие на пролетните слани и измръзвания. Вече сме разглеждали част от методите за защита, сред които пасивната защита е най-ефективна, но следва да се използва предимно преди засаждането. Веднъж засадена овощната градина може да бъде опазена предимно чрез активни методи на защита. За да направят фермерите своя правилен избор на средство за защита от слана трябва да имат достатъчно информация за релефа, климата, сортовете, ползваните подложки и някой специфични данни за отглежданите култури, като критичните температури. За съжаление дори в професионалната литература напоследък не се обръща особено внимание на тази изключително важна информация. Oвощарската наука в България е длъжник на българските производители на плодове и грозде в това отношение. В по-стари източници от 70-те години на двадесети век се среща информация за критични температури, която обаче е остаряла предвид промените в климата.

Хортисмарт Солюшънс се различава от останалите компании

в бранша с това, че дава решения на проблемите на овощари и лозари. За основно отглежданите овошки в България, сме събрали, прегледали и обобщили информация, за да я направим достъпна за всеки, който иска да развива умно земеделие и да бъде независим от капризите на природата. Почерпили сме и от опита на водещи страни в отрасъла, като Австралия и Нова Зеландия. Основните данни са от Университетите в щатите Юта и Вашингтон.

Всички морфологични, анатомични и физиологични изменения, които се наблюдават през различните фенофази и възрастови периоди при овощните растения, се дължат на техните биологични особености и влиянието на външните условия. Правилното определяне на мястото за отглеждане на овошките е в основата за получаването на качествени плодове. Най-голямо значение за тях имат климатичните фактори – светлина, топлина, напояване, но също така и слани,градушки и вятър. Интензивността на тези фактори не е постоянна, а се мени, според сезона. Комбинираното въздействие на тези фактори забързва или забавя процесите на растеж на овощните култури. При един и същ воден режим транспирацията на растенията е различна в зависимост от температурата, влажността на въздуха и вятъра. Положителното или отрицателното въздействие на климатичните фактори зависи от фенологичната фаза, в която се намират овощните култури. Подробното предварително проучване на релефа и разнообразието от сортове за засаждане, съобразени с климатичните данни са сред основните пасивни методи за гарантиране на добра реколта. Хортисмарт Солюшънс предлага разнообразие от климатични станции, които да събират и визуализират климатичните данни с цел извличане на максимално полезна информация за овощарите.

През зимата, когато овощните дървета се намират в състояние на дълбок покой, ниските температури не причиняват увреждания от измръзване по плодните и листни пъпки. Температурата, при която се увреждат плодните пъпки, зависи преди всичко от техния стадий на развитие. Когато започнат да набъбват и да се развиват в цветове, устойчивостта им към ниски температури намалява. Да вземем за пример ябълката. От отглежданите у нас овощни видове, тя е най-студоустойчива. Издържа температури по-ниски от -35,0 °С, каквито у нас се наблюдават рядко. По време на цъфтежа обаче критичните температури са от -2,7 °С до -3,5 °С на фаза бутон, от -1,6 °С до -2,2 °С за цветовете и от -1,1 °С до -2,2 °С за завръзите. 

Под въздействието на температурите през декември и януари листните и плодните пъпки нарастват и сокодвижението се засилва в зависимост от съотношението между отрицателните и положителните температури през зимния период. Изследвания и наблюдения през годините показват, че най-рано излиза от дълбокия покой кайсията, следвана от прасковата, дюлята , черешата, крушата, сливата и ябълката. 

След т.нар. събуждане при овощните дървета се наблюдават следните фенофази: начало на сокодвижението, набъбване на пъпките (зелен бутон), разпукване на пъпките (бял/розов бутон), разлистване, цъфтеж, образуване на плодовете и семена, есенно обагряне на листата и листопад. Различните видове, поставени при еднакви условия, преминават отделните фенофази за различно време, което се дължи на биологичните особености на видовете. От друга страна, един и същ вид, отглеждан на различни места, както и на едно място, през различните години преминава дадена фенофаза през различни календарни срокове, което се дължи на промяната в условията и климата.

Най-критичен и обуславящ бъдещата реколта е периодът от фенофаза „набъбване на пъпките“ до фенофаза „цъфтеж и образуване на завръз“.

Повреди по овощните дървета причиняват ниските температури, които настъпват в края на зимата и началото на пролетта, когато овощните растения са излезли от състояние на дълбок покой. Видовете и сортовете проявяват различна степен на устойчивост.

Семковите овощни видове ябълки, круши, дюли се развиват по-бавно и съответно рискът от щети от измръзване е по-малък. Костилковите овощни видове се развиват по-бързо и при тях е почти задължително да се вземат мерки за защита от осланяване и измръзване, за да се запази реколтата.

Много земеделски производители разчитат основно на метеоролозите, за да изпреварят сланата и се опитат да спасят реколтата си. Но в ерата на модерните технологии дали това е достатъчно?

 

Хортисмарт Солюшънс  предлагат надеждни решения, благодарение на което можете да реагирате  навреме и да сте подготвени за сланите. Предлагат се климатични станции с абонамент за прогноза за времето и такива с допълнителен сензор и абонамент за слани. Шансовете да предпазите реколтата се увеличават значително, особено ако разполагате и с ефективни технически средства за борба с пролетните слани. 

При търсене на решение за защита срещу измръзване, овощарите трябва да вземат предвид диапазона от температури, които нанасят увреждане пъпките, цветовете и завръзите. Овощните градини с по-рано развити дървета с голям брой пъпки трябва да се пазят повече от слани и замръзване и съответно трябва да бъдат защитени по-добре от тези, които са леко напъпили. Тук е добре да отбележим, че избора на сортове е много важен. Имайте предвид, че не винаги ранните сортове цъфтят рано и обратно. Често се случва късни сортове череши например да цъфтят заедно или дори по-рано от ранните сортове череши.

 

Според фазата на развитие в началото на новия вегетационен период за череша, кайсия, праскова, нектарина, слива, ябълка и круша температурите посочени в таблицата могат да се използват за подготовка на съответните методи за активна защита. Например, ако прогнозираните ниски температури ще достигнат прага на щетите от 10%, може да няма нужда от мерки за защита, но да сте в готовност да ги приложите. Възможно е да възникнат някои увреждания на пъпките/цвета, което да доведе до дефектни плодове, които след селектиране на по-здравите дори да доведе до по-висок добив. Но ако температурите паднат в диапазона на щетите от 50% до 90%, са необходими действия, за да се минимизират щетите и да спасите реколтата си. Разбира се не трябва да се забравя факта, че сланата рядко се появява веднъж годишно. При изчисленията си е добре да вземате предвид вече загиналите цветове при предходните слани. Климатичните станции показват, че има райони и тероари в България, където се наблюдават слани повече от 20 пъти за сезон. Всичко това следва да се взема предвид при избора на активни средства за борба със сланите.

В табличката показваме най-адаптивните и приложими в нашите условия активни методи за защита от слани. Тук следва да споменем един друг пасивен метод, който е доказал своята ефективност за нашите географски широчини – покритията с полиетилен. Отглеждането под покрития е работещо решение, което ще разгледаме в отделна статия, за да сме максимално изчерпателни и полезни на читателите. Покритията могат да бъдат технически мрежи, полиетилени и други, които да защитават културиъе от неблагоприятни климатични въздействия и да им осигуряват оптимални условия за плододаване и качествен добив.  

Хортисмарт Солюшънс предлага почти всички активни методи за защита от слани. Дъждуването над короните на дърветата и печките на твърдо гориво са работещи и при измръзване – при температури до -7°С, дори -8°С. В този случай може да се ползва и комбинация от перка против слана и ограничен брой печки на твърдо гориво, които да излъчват допълнителна топлина, която перката разпръсква на по-голяма площ. За тази успешна комбинация ще подготвим отделна статия.

Колко ниски температури могат да понесат овошките?

Щетите от замръзване зависят от етапа на развитие на овощната култура. С помощта на тази таблица ще можете бързо да оцените риска за вашите овощни дървета. Тя е разработена от Вашингтонския щатски университет и университета на Юта и показва температурите за всеки етап на развитие, при който настъпва 10% и 90% унищожаване на пъпките и цветовете след 30 минутно излагане на студ. Процентът на унищожаване на пъпките, който причинява намаляване на реколтата, ще варира при всяка култура.

Например, за да имате пълна реколта от групата на костилковите, като праскова, кайсия, нектарина е необходимо 10-20% от цветовете да се превърнат в зрели плодове, докато при череши и вишни, Ви трябват поне 50% оцелели от сланите цветовете. При семковите овощни видове, като ябълките и крушите плододаването е нормално при 10-15% оцелели плодни пъпки.

Устойчивостта на ниски температури варира в зависимост от вида на овошките, както и местоположението на овощните градини, сортовете и възрастта на дърветата. Пъпките, които се развиват бавно, са по-устойчиви при много по-ниски температури. За да посочат този диапазон и степента на увреждане спрямо фенофазата на развитие на овошките, са събрани данни за температурните стойности в Центъра за изследване на земеделието към Вашингтонския държавен университет. Той показва средните температури, които нанасят щети необходими за унищожаване на 10% и 90% от пъпките.

Последвайте ни в: